|
|
|
|
|
|
А, сега на къде?
Защо сега когато те намерих
всичко се руши. Боря се за
тебе обич, но сили те не ми
достигат, разбери.
Не може ли веднъж поне да
те имам? Всеки път ли ще е
тъга? Намерих те, а всъщност
те нямам, боря се, но пак сама.
Много ли искам от теб Животе?
Малко щастие, малко любов…
Подари ми ги не мога вече,
изцедена съм, а ти си суров.
Сълзи не ми останаха да плача.
Сърцето почерня от печал. Душа
ли? – и тя е блед призрак, от мъка
и нещастия, изгасваща светлинка.
Спънах се в собствената си вяра
и паднах. Не мога да стана, не и
без теб. На парченца, разкъсана,
сиротна нищо не остана от мен.
Но, всяка частица дори и разделена
пак за теб крещи. И спомените като
зла магия се връщат...и в мечтите
пак си ти...Не мога, прости!!!
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: vanesy
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-05
прочитания: 226
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Произведения: 73141
Потребители: 8494
Автори: 2602
Коментари: 110845
Съобщения: 123109
Лексикони: 3125
SMS-и: 733
Снимки: 7926
|
|
|
|
|
|
|
|
|
