|
|
|
|
|
|
ЕВОЛЮЦИЯ
В джунглата с големите дървета ,
когато шимпанзета сме били.
С банани сме почесвали шкембета,
размазани от кеф, че ни сърби.
Една маймуна стара между нас,
навярно генетично много мъдра,
висяла на опашката си час,
та сивите си клетки да размърда.
-Измислих! - ревна. -Аз ще съм човек!
Ще се изправя и ще ходя горда.
Ще вляза в НАТО и ОПЕК,
ведно с маймунската си орда.
Не щем с банани пълни гуши,
омръзна ни маймунското мезе.
Защо да не опитаме и суши,
Европа ще ни го даде?
Пеша по клоните да ходим,
не може ли и ние с Кадилак,
та джунглата си да обходим?
Пеша да ходи тъпият макак.
До вчера маймуняци бяхме,
от днеска ще сме група хора!
За еволюцията се разбрахме,
нали... след залпа от "Аврора"?
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: vicont
раздел: Лирика -> Хумористична
публикувана на: 2010-02-04
прочитания: 140
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 11 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Произведения: 80453
Потребители: 8880
Автори: 2716
Коментари: 135654
Съобщения: 158332
Лексикони: 3274
SMS-и: 738
Снимки: 8299
|
|
|
|
|
|
|
|
|
