|
|
|
|
|
|
ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ
(по "Приказка за стълбата" от Хр. Смирненски) Разорена и трижди опоскана - като кокал, изгризван до бяло - аз от тебе оттеглям си вноската - туй доверие, в мен опустяло.
На поета забравили словото - черни кърлежи в тебе се впиват. Кръволочат. И пишат с оловото - некролозно. И без да се скриват. Ослепели - не виждат кахърите. Оглушали - скръбта недочуват. За бандити - отварят чадърите. На лъжците - ръката целуват. В храма влизат - доволно прекръстени. Палят свещи - за Бог да ги прости. Но във тайно - целуват се пръстени и плячкосват навред коза-ностри. А поетът, загърнат във шала си, мъдра приказка къта в душата. За онези - тъй зли и безжалостни, изкачили докрай стъпалата... (От "Бакърена паничка")
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-04-13
прочитания: 257
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Произведения: 73052
Потребители: 8493
Автори: 2599
Коментари: 110609
Съобщения: 138813
Лексикони: 3123
SMS-и: 733
Снимки: 7924
|
|
|
|
|
|
|
|
|