ЩЕ ТЕ ХВЪРЛЯ ЛИ, ЩАСТИЕ?
Ще те хвърля ли, щастие, в старата ракла за спомени - там, където оставих лица, гласове и врати? Ще забравя ли бързо за първите пролетни ромони - дъждове от усмивки, в които надежда дъхти? Тези морни нозе, със които кръстосвах площадите, сякаш вече са пълни с олово, което тежи... Остарявам. И явно - светът ще остане за младите. Побеля ми косата в химери от сладки лъжи. Колко пълна е, щастие, раклата с чувства забравени! Сред любови закътани остро люти нафталин. Неведнъж съм прощавал за скърбите мои сподавени и изгонен съм търсил мечтите си в чаша пелин... Няма място за тебе във моята ракла претъпкана. Валидол ще ми бъдеш - тръпчив и пределно студен. Може би още утре ще вдигна подкова от стъпките на орисника, който любов е измолил за мен... (От "Сбъднати предчувствия")
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-04-07
прочитания: 310
точки: 39 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )
|