НЕ СМЕ БИЛИ

"Не сме били..." - говорят го зениците
и бръчките, прорязани встрани.
Във времето, когато пеят птиците,
кафез е спирал всичките ни дни.

"Не сме били..." - нашепват го косите ни,
подхванати от вятър приглушен.
Останаха мечтите незаситени
със глад от бяло върху теб и мен.

"Не сме били..." - потръпват тъжни пръстите,
скрепили обич в златните халки.
И вече сякаш безнадеждно късно е
за борове, поляни и реки.

"Не сме били..." - стареят жълти фотоси,
където се усмихва младостта -
там весели мечтаехме живота си
по всички неизбродени места.

"Не сме били..." - но пак, напук на времето,
просветва лъч в усмихнати лица -
щастливците във устрема си шеметен
ще бъдат утре нашите деца.

(От "Сбъднати предчувствия")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf