Минах под дъгата,
полът ми не се смени.
Все същата жена съм,
с чувствени гърди,
закръглени бедра,
с познатите илюзии,
копнежи и мечти.
Все същата любима,
тръпнеща от страст,
потънала в ръцете ти,
отдадена на твойта власт.
Все същата съм майка,
тревожна до полуда,
в безсъните си нощи,
понякога в заблуда.
И пак съм същата съпруга,
мърмореща сърдито,
понякога ме чакаш друга,
а мен ми стига и това,
че още ме обичаш, досега...
|
