Само понякога
Понякога сме тъжни. Ей така!
Черна топка се е свила под сърцето.
Помръкнала усмивка, без вина.
Горчиво плаче в нас детето.
Сълзите, тез издайници не зли
пречистващо се стичат към душата,
измиват я... И спира да боли,...
изворно – живителна отплата.
И лъч от нейде се процежда.
Тунелът се облива в светлина.
И тръгва пак на път надежда,
със вярата да сбъднат пак деня.
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: tanq_mezeva
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2009-07-07
прочитания: 195
точки: 53 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 25 ( виж препоръчалите )
|
