|
ОБИЧ МОЯ
Косите прах сребрист посипа,
челото бръчки,
младостта съсипа!
Днес огледалото стои покрито,
гласът ти... глух,
лицето ти изпито.
Приведена подреждаш тишината,
праха отново,
чистиш упорито.
Домът ни пуст кънти от самотата,
а слънцето с пердета,
тежки скрито!
На скрина пожълтели фотографии,
напомнят дни,
на празници и скитане.
Едва четливи стари епитафии,
под тях стоят,
и често ги прочитаме.
Присядаш тъжна с вежди свити,
ръката ми държиш,
мълчиш и стискаш.
А гасне бавно пламъка в очите,
и моя сън да ти
разкажа искаш.
"Жадувах те насън, газела млада
и в порив див
те обладах.
с преплетени тела, каква наслада?
В косите ти,
букет набрах.
Обхождах те с ръце, пламтяща клада,
с очи от лава,
взрив, вулкан.
Целуваше ме с плам, каква награда?
Отдаваше ми се
без капка свян!
Сатен и ложе в рози разпиляни,
тела и страст,
бушуващ океан.
Безпръсти ласки и очи пияни,
тръпчиви устни,
потни длани!"
Притихна уморена на гърдите ми,
Отрони тихо:
- Не, не ме е страх!
Сълза с ръка избърса от очите ми:
- Единствена, щастлива
с тебе бях!
Сърцето ти притихващо заспиваше!
Ти сетен дъх
в целувка подари ми.
В прегръдките ми старчески изстиваше,
с усмивка нежна,
умоляваща - Прости ми!
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: vicont
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2010-02-12
прочитания: 173
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 25 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Произведения: 80453
Потребители: 8880
Автори: 2716
Коментари: 135668
Съобщения: 158405
Лексикони: 3274
SMS-и: 738
Снимки: 8299
|
|
|
