Отнасяни епохално
в измерения различни
жадуваме полет реално...
а времето чертае
по лицата ни следи
незначително ясни, нормално...
Избягали думи напомнят
на някого за себе си,
някак потребни неволно...
в душите се блъскат
дори несънували безвремие
като вълните в бряг повторно!..
