Във стаята е скрита тишина...Компютърът застинало ме гледа.Ухае на лимон... и на тъга...Клавиши бавно пръстите подреждат.
И мисълта се чуди... накъде...да полети... или да се сниши?Като че ли е вече все еднодали си прав... дали грешиш?
Усещане: лилаво - виолетово.И тежестта в гърдите ме убива...Във вените ми вече няма кръв,а течност... неопределено сива...
Не спя - рисувамстих от мъката роден...Едномесечен...
