|
|
|
|
|
|
всъщност
Дори не зная кой си ти,
защо нахлуваш в моя сън,
защо щом има те - вали,
а няма ли те пусто е отвън.
Дори не зная как да те наричам,
нечуствам името ти, някак си незнам,
но има нещо, няма да отричам
и пътеката ми свърши без да знам.
Във..всъщност уморих се да вървя,
хей ти- ела до мен в тишината,
глухарчев сняг тогава нека да вали,
а ти хвани ме нежно за ръката.
Не хвърляй прах- в косите имам птици
не ме ласкай- аз знам да съществувам
кажи какво си криеш в тъмните зеници,
и то преди с луната да отплувам.
Усмихваш ме, когато идваш непоканен,
когато тръгваш- повече тъжа,
все гоня те, наум те моля да останеш,
защото знам, че повече боля.
Страх ме е до лудост да обичам,
това обичане е повече за хора.
Човеците умеят всичко да отричат
и себе си и клетвите, и своята опора.
Дори не зная как да те повикам,
дори не зная искам или не.
Но искам нощем с теб да се скитам,
и да разделиме късче сутрешно небе.
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: skyblueirina
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2010-02-07
прочитания: 69
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Произведения: 80453
Потребители: 8880
Автори: 2716
Коментари: 135668
Съобщения: 158405
Лексикони: 3274
SMS-и: 738
Снимки: 8299
|
|
|
|
|
|
|
|
|
