като хладни стени

Е, вече сме лишени от решителност.
Реални сме, вълшебствата са ясни.
Забързано, дивашки се оттичат
магнитните полета от безгласност.
И вятърът в косите побелели
разчеква дъх, летежа имитира.
Сега разбра ли, колко сме живели?
- загубени и празни се прибираме.
На масата по навик се досърбваме
и после ти изчезващ и удавник,
допиваш се опиянено-мъртъв
и ме халюцинираш вече странна.
А аз парадните обувки на луната
нахлузвам в неразходените нощи,
макар и вече чужда - суетата
човешки ми измисля обич, още...
и после се събуждам, и отивам
денят си да откъсна в календара,
ръката из косите се заклещва
почесва дата нова - всъщност стара.
Търкулка мрак по бузите пързаля
и утрото с прикрито недоверие.
Сега разбра ли, че сме вече стари,
налюбени, невярващи в поверия,
изпаднал огън в съскащи цигари
запушен въздух от издишан дим?
Чертаем кръг и болката повтаряме
с надеждата поне да се взривим.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf