|
|
|
|
|
|
Звездоносецът
Нали не мислиш, че те проверявам,
че те следя, пребърквам те,
след тебе пращам детективи...
Озадачена съм, как малко ме познаваш -
Лъвицата е волна, в свобода прелива...
без да преследва никого... и никого не търси;
укрива се от погледи, остава недокосната...
следите и стопяват се из извори и бързеи...
ще я открие някога,
единствен Звездоносецът!
Дори да я открие, ще трябва да я укроти...
със нрав на благородник
и със синя кръв във вените...
Познавам я добре, а кой си всъщност ти...?
Дали си Звездоносецът,
ключът лежи във времето...!
* * *
Не ще се раздразнявам поради злотворците,
не го прави и ти,
защото сам по себе си, гневът е зло.
Човек не трябва да е с Богоборците...
аз ще творя единствено...
единствено добро...!
Позна,
оставям празни белите ти листи,
защото аз пораснах още,
за да съм недосегаема,
когато сплитам от косите си лъчите
за бъдеще, бродирано над тайнолико знаме...
Невдишана, ще се затичам...
Господ е един...!
Ще цъфнат в зимата
памуковите Му полета...
До Розата втъкан е само златен Крин...
навеки вярна, ще е кръвната ми клетва...!
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: Naransina
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2010-03-09
прочитания: 89
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Произведения: 80453
Потребители: 8880
Автори: 2716
Коментари: 135654
Съобщения: 158332
Лексикони: 3274
SMS-и: 738
Снимки: 8299
|
|
|
|
|
|
|
|
|
