Събудих се в прегръдката на зимата. Снегът по устните ми нежно засия. Това,което вчера ме убиваше зарових в миналото.Днес съм тишина.
Закърпил раните си сластно шушне вятърът. Орлите гордо му помахват със криле. Небето гушва облак в своите обятия а аз танцувам по снега като дете.
Кристално чистите недра на планината примамват мислите ми в хлъзгави игри, ако смъртта сега ме хване за ръката ще разбере защо животът е велик,
ще се разплаче и в очите й бездушни за първи път ще се промъкне любовта. След мен светът ще продължи да си се случва, но ще му липсва нещо – моята душа!
