Зеленото ще става сиво

Зеленото ще става сиво,

когато ти потеглиш отвъд вратата

и оставиш писмо учтиво,

мастилено изцапано в средата.

Зеленото ще става сиво,

когато редове чета сълзливи и любовни

и изникват спомени за нещо диво,

за моментите красиви и дъждовни.

Зеленото ще става сиво,

когато вечер гледам тихо към луната,

а облаци пред нея лекичко изливат

капчиците празни-на самотата.

Зеленото ще става сиво,

когато пианото се дави във соната,

а споменът за твоя глас прелива

с пианото – без диригент кантата.

Зеленото ще става сиво,

когато свещта изгасва във старата икона,

когато тишината на мрака се любува,

когато раздялата възкачва се на трона.

Зеленото ще става сиво,

когато гледам снимки по стената

и контрастът сякаш боязливо

с черно-бяло прорязва във душата.

Зеленото ще става сиво,

когато спомена реди се във пиеса

с игра, декори-твърде живи,

а носталгията се е превърнала във поетеса.

Зеленото ще става сиво

и все още е отворена вратата,

писмото е на масата отворено грижливо

и остра сянка се оглежда във стената.

Зеленото ще става сиво,

когато душата ми си тръгва от живота,

камата остра ледено пробива

щом плени ме в на раздялата кивота.

Зеленото ще става сиво,

когато притварям клепките си живи,

а душата вие се във танци диви!...

Зеленото превърна се във сиво...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf