Седях около двайсет минути на едно доста оживено място в центъра на София и наблюдавах хората.По-тъжна гледка не съм виждал.Всички бяха заболи носове в земята и замислили,се бяха забързали всеки на някъде.От тъжни,по-тъжни лица...Половината сигурно си нямаха радост в живота.Ни една.
