Вярвам(най-наивно)

Вече не напирам да разбирам

кой защо, какво, кога и как!

Искам тишина и си избирам

светло утро вместо тежък мрак.

Някъде зад някоя пресечка

чака щастието ми-да ме отведе.

Ти не ми повтаряй, че е грешка.

Вярвам само в моето сърце.

Вярвам, че каквото и да става

винаги ще бъда светлина.

Лунна или слънчева-все тая,

важното е,че ще свети във нощта

и когато уморен, изгубил вяра,

своята посока ти сгрешиш,

аз ще  светя с цялата си сила

за да станеш и отново да вървиш!!!

Животът...животът и пък животът!!!

Но май последният куплет би стоял по-добре така:

и когато уморен,изгубил вяра,

своята посока ти сгрешиш,

аз ще светя с цялата си сила

за да станеш и да продължиш!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf