StihoveBG.com
рекламирай творбите си
Начало

Наши приятели
Творба - информация
Bookmark and Share

Все някак

Подвих на умората опашката,
набрах си слънчеви лъчи,
направих си отвара от мащерка,
във ваза натопих своите мечти.

Е, И?...

Ще хукна пак да гоня Михаля? -
в тази жега ме мързи.
В храм ли свещи да запаля -
на небето от мен ще дотежи...

На силно рамо ли да заплача,
ще дотегнат моите сълзи.
На никой няма да се оплача,
за да не свалят ми се звезди.

Тогава?

Ще трябва все някак да живея
живота си, дори и суров.
И пак за тебе ще милея.
Знам, че ще дойдеш, Любов...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор: ndv.elen
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2009-07-02
прочитания: 109
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )
Вход

Статистика
   Произведения: 73241
   Потребители: 8497
   Автори: 2605
   Коментари: 111091
   Съобщения: 126999
   Лексикони: 3121
   SMS-и: 733
   Снимки: 7941

Работа в туризма | Предавател.ком | Любовни писма