StihoveBG.com
рекламирай творбите си
Начало

Наши приятели

Статистика
   Произведения: 81812
   Потребители: 8961
   Автори: 2739
   Коментари: 139875
   Лексикони: 3339
   Снимки: 8046
Творба - информация
Bookmark and Share

Все някак

Подвих на умората опашката,
набрах си слънчеви лъчи,
направих си отвара от мащерка,
във ваза натопих своите мечти.

Е, И?...

Ще хукна пак да гоня Михаля? -
в тази жега ме мързи.
В храм ли свещи да запаля -
на небето от мен ще дотежи...

На силно рамо ли да заплача,
ще дотегнат моите сълзи.
На никой няма да се оплача,
за да не свалят ми се звезди.

Тогава?

Ще трябва все някак да живея
живота си, дори и суров.
И пак за тебе ще милея.
Знам, че ще дойдеш, Любов...
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf
автор: ndv.elen
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2009-07-02
прочитания: 120
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )
Вход



нямаш регистрация?
забравена парола?


Работа | Любовни писма