Уцелваха ме... да стъпвам в определени петолиния. И стъпвах. Беше ми фалшиво Мълчах и само дишах. Лятото прострях да съхне защото акордите се късаха в зенита си. Наливах от пусто в празно - стотинките във джоба ми подрънкваха. Изкривявах си походката - падах, влачех се, но ставах... Умората преливаше през сулиета ми. Проклинах се в тъма уплетена от плява и пак оставах добродетелна, незавършена от очертано светло! Разцъфваха уханни люляци покрити от мъгла или илюзия - истински в своето възмездие. Квадратна в свойта безнадежност исках нещо да се случи...! Като отронване на ретина, но да виждаш в слепота!!!
