Татко

Светът край мен се разлюля,

от грижи, липси и обиди

и без опора-бащина ръка.

Не се сбогувахме, защото

така поискала съдбата...

Животът е безумно тото,

в което липсват правилата.

Не ми остави скъпа зестра,

уроци скъпи ми остави...

Да не живея тихо, лесно

и да не бягам от шамари.

Шамарите на битието,

и болките от изневяра,

да ги забравям и в сърцето

да е препълнено със вяра.

Да стана, след като ме спънат,

да бягам винаги насреща,

короната-венеца трънен,

да го поливам и отглеждам.

И не случайно съм оная,

която смело протестира,

която  отговори знае

и сам-сама, копае нивата...

Когато татко си отиде...

Започна във душата зима.

На пролет, лято се надявах,

но в мене се обърка климата.

Сега  съм  есенно  листо,

със огнено червена багра.

Вися на някакво дърво,

за сетен полет аз се стягам.

А спомените като с нож,

ме режат бавно, на парчета.

Но зная, следващата нощ,

ще чуя бащини съвети.

Когато татко си отиде,
със него си отиде светлината!
И двадесет години  диря,
поне една светулка в тъмнината!

 ЛЮБoff

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf