|
|
|
|
|
|
Такъв е живота
Сред грохота на чувствата изпепелени,
попарени от сланата на Смъртта,
под жарките лъчи на Любовта – неизживяни,
роптаем, но приемаме си участта.
Как се „рита” срещу хода на Съдбата,
неуспявайки на градус да я отклоним,
ръфа ни безмилостно тъгата,
докато нацяло ни сломи.
Като змии се влачим и се гърчим,
по сипеи пълзим и по скали,
милост „свише” не можем да измолим,
дори и в храма да палиме свещи.
Тече живота по трасето начертано,
маршрута ни не винаги е лек,
и често се прощаваме със всичко най-желано,
понякога и псуваме орисника проклет.
Всяко щастие приемаме за даденост,
без да се замисляме каква му е „цената”,
но зла прокоба щом удари ни, за жалост,
умуваме в какво ни е вината.
Но знаем си, че няма само щастие,
живота ни е оцветен със краски разни,
веднъж борба е, а после е безгрижие,
и по-добре да го живеем без илюзии напразни.
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: mozilla
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2010-02-23
прочитания: 152
точки: 41 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Произведения: 80453
Потребители: 8880
Автори: 2716
Коментари: 135668
Съобщения: 158405
Лексикони: 3274
SMS-и: 738
Снимки: 8299
|
|
|
|
|
|
|
|
|
