Денят отпива снежния коктейлот стъпките на тихи минувачизаплели плитки, две ели мълчаткапчуци клони в дланите ми плачат.Разроши вятърът най – тясната алеяи всяка пейка стана снежен слон,най – зимната мелодия политна -от синьото небе изтръгнат стон. С дъха си правя призрачни рисункидва гълъба под зимната ми роклякълват трошици от душата миа тя е тънка, синя, нежна, мокра . .
