Съботен параклис

На София

След делниците прашни се маскират
на съботни палячовци площадите
и мравките със тънък смях подканят
горчилката в сърцата си да смелят
на сутрешни разходки за небързащи.

В следобедите няма нито спомен
от кисело, домашно съществуване.
Пантофите са хвърлени по ъглите,
и чуждите езици се разбират,
препускащи взаимно из алеите.

И само във прозявките на събота
обувките звънят, а не тиктакат.
И сляпата неделя се събужда
по устните на младите - във събота.

Градът е вехт, но чист.
Като параклис -
отворен за молитви. И за бъдеще.
И светят върху пейките му гладни
запалени отново, живи свещи.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf