След делниците прашни се маскират на съботни палячовци площадите и мравките със тънък смях подканят горчилката в сърцата си да смелят на сутрешни разходки за небързащи.
В следобедите няма нито спомен от кисело, домашно съществуване. Пантофите са хвърлени по ъглите, и чуждите езици се разбират, препускащи взаимно из алеите.
И само във прозявките на събота обувките звънят, а не тиктакат. И сляпата неделя се събужда по устните на младите - във събота.
Градът е вехт, но чист. Като параклис - отворен за молитви. И за бъдеще. И светят върху пейките му гладни запалени отново, живи свещи.
