Пак ли посрещна утрото без да си спала, бездомни чувства, обречени мечти... Горчиви сълзи в шепите събрала, гримът не прикрива тъжните очи.
Плахо крачеш в мъглата с усмивка на лицето, мислиш, че заблуждаваш всички нали? Бодлива тел изцежда ти сърцето. Престраши се, "Щастливата маска" свали!
Знам колко много болка са ти причинили, инжектирана е отровата в кръвта, прикрити демони вътрешно те разрушили, те заспиват до теб, обладават още съня.
Един спомен в полунощ оживява, той разяжда твоята душа, една студена прегръдка те приютява, нощта пак се слива с деня. Поплачи...
