С ТЕБЕШИРЕНИ ПРЪСТИ

               На моите ученици

Като повей лятото отмина.
Пак пред черната дъска заставам.
Сред лицата, грейнали насреща ми,
своите пораснали момчета,
своите пораснали момичета
като че ли трудно разпознавам.
Пак с очи, от радост насълзени,
от ръцете ви поемам цвете.
Да ви целуна вдигам се на пръсти,
че вече по-високи сте от мене.
Благодаря!
Седнете, ученици!
Ще премина пак покрай редиците,
ще надникна в нечия тетрадка,
някого за нещо ще попитам,
на друг ще се усмихна само ласкаво.
Над чина надвиснали къдрици
ще повдигна с пръсти тебеширени.
Ще повикам мислите ви - птици
да полетят в простори ведро-сини,
от детските ви гласове сподирени.
Не съм ви първа ни единствена учителка.
Не съм ни най-добрата, нито най-красивата.
Понякога съм истински ядосана,
понякога се правя на сърдита.
Но, че ви имам, много съм щастлива.
1994г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf