На чувствата количествени измерения душаха се във малкия си дом, а вярата с любовни изпарения рисуваше ни вятъра във гривата на кон.
Обичахме в очите да се гледаме, обичахме дъжда в косите си да приютяваме... Но тъжни ми изглеждаха и слънчогледите - не гледаха към слънцето, болеше ги от раните.
Обичах те ужасно. Но вече аз напускам те! С едно проклятие обвила мисълта, че твоята усмивка бе толкова изкуствена... Усмихваше ми се, преглъщайки сълза.
2 юли 2009 г. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! -------------------------------------------------------------------------------------------------------------
