Преливане
Презряна съм,
за Вас не ставам,
не пасвам някакси за този свят,
позициите до болка отстоявам,
на бойното поле оръдия реват.
Разплакана, недоумяваща,
се блъскам в този шум-стена,
парчетата от себе си раздаваща
кого ли бих успяла да спася?
Ревнуваща, по-малко влюбена,
съм се свила като зъзнещо коте,
душа нещастна, изкорубена,
вярваща, душа-дете.
Поглежда плахо в надеждите -
мъждука още светлина,
макар различна, не е прежната,
със сянка на тъга.
Не искам своите очи,
не искам болка в погледа,
смехът не трябва да мълчи
в тишина, която е гробовна.
Заря, а после мрак,
сякаш не е било чак,
преливане и топлота -
мъничко да имах от това!
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: echi.echi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2010-03-04
прочитания: 29
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
