Той те гледа от ъгъла
и навярно дъха ти усеща.
Вкочанено сърцето му
търси от твоята жар.
Свъсил вежди от грижи,
започва да губи надежда.
Уж е само на двайсет,
а е толкова...,толкова стар.
Под очите му сенки издават
безсънните нощи.
Неспокойният поглед говори
за болка и гняв.
Той е само на двайсет,
а лицето му вече е в бръчки.
Не мечтае за нищо,
просто чака коричката хляб
дето ти му подаваш
всяка сутрин на път към живота-
не от хляба за гладни гърла,
не такива трохи...
Той се храни с усмивки,
че умряла от глад е душата му
затова щом го видиш
се усмихваш без повод,нали?!...
