Попътно стихотворение

В зелената очакваща усмивка

на моето куче

аз виждам отражението на пътя

и шипковия здрач...

Пътувам си свободен -

косата ми е ветропоказател.

Пътуваме си с мойто куче

към тъмното море

и душим въздуха

с огромни ноздри и с очи лилави

и с облаци се храним...

Пътувам си и мислено се връщам

по следите си в пясъка...

Коя ли грешка мога да поправя?

Коя ли стъпка пълна е с вода?...

Накрая сядам върху стълбите вмирисани

на нощна прозаична кръчма

и се замислям вяло...

Май не е толкова трудно за разбиране

дори и това море...

А на разсъмване полека - лека

с усмихнатото куче тръгваме

нататък -

и кой ли може да ни спре?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf