С пръсти раздрани дълбая в пръстта от пресен гроб лицето на смъртта. Кръвта размазва контурите й, утаена по стърчащите ръбове на изровените камъни. Песъчинките скърцат между зъбите на нощта в прокобна ария. Стъпките й кънтят, разкъсващи мрака с металните си шпори. Камшика на страданието плющи по голата плът в кървавочерни коловози. Учестеното й дишане хрипти в астматичен пристъп. Гърчеща се в епилептични спазми. Ръждивия скалпел разрязва бездушното й туловище. Зловонна слуз се стича в зейналата дупка. Забих опръскания кръст в калта. Мраморна плоча стърчи в тъмнината като бяла факла. Гробище с един гроб.
