Светят кутийки, мъждукат души.Зад празни усмивки крием вини.Трънливи езици на злоба децапритварят очите,изкривяват света.С дим на цигара обвивам мечтите си,издишвам ги всичките да спре да боли.Еднакво различни безвременни дните мив пепелника угасям да няма следи.И утре прилича на вчера и днес,панелки натискат, пречупват гръбнака.Живуркайки жалко си мечтаем за чест.греховете си мислим,че трием с мрака.С цигара изпращам приятел-поредна лъжагорчи ми,боляло е,значи била е добра.От утре панелното твърдо ще забранидостъп на чувства от които боли.
