Това им е закуската. Метал,омесен със чакъл и кална пяна.Колите си играят на деца,но гумите им парят като рани.
Раздърпано небе. Закърпен цвят,а шевовете лесно се протъркват...Зад синьото прозира пролетта,измътила врабче, за да се върне.
Озъбени аларми. Тромав ден,затиснат под буботещото време.... А някаква си човка със крилеобагря булеварда във зелено...