Тръгвам си утре като вода както си тръгва вкуса на желанието преди да я вкусиш събудена като стрела преди да ме видиш в сърцето си като следа преди да ме извървиш...
Тръгвам си утре като часовника до сърцето ти преди да ме спреш със махалото на ръцете ти и ревността на сълзите преди да кълнеш всичките ми изгубени небеса облаци космоси ветрове и съмнения...
Тръгвам си утре като от вятъра недоиздухано сляпо глухарче и по земята ти ще разнеса белите си сълзи недоплакани недобърсани мокри мълчания като лебеди без езера...
Тръгвам си утре като днес пак до теб непрекъснато се опитвам да те докосна с пръстче с върха му поне на искрящата тънка вселена от нежности нещо от мен да остане в теб...
Тръгвам си утре но днес ще остана тук за да живея както никога както винаги за последно с теб...
