ОБЛОГ С ДЯВОЛА

Не исках да повярвам във дъха на тишината,
убиваше ме писъка на нощния прибой.
Опитваше Рогатият да бръкне във душата,
но гордо се изправих и приготвих се за бой.

Зловещият му глас прониза яростно покоя,
кривеше се в гротеска над отчаяния плаж.
Спокойно го погледнах, предусещайки развоя
на новата ни битка, не ми липсваше кураж.

Разпени със брътвежите морето мързеливо,
припомняше ми грешки, не забравил нито миг.
Поиска ми душата, после странно услужливо
предложи ми безсмъртие нахалният циник.

Погледнах го усмихнато и кротко му предложих
със своите събратя да се бори, не със мен.
Не искаше. Намигнах и след миг се обзаложих
със него, че ме чака утре моят слънчев ден.

Изкиска се припряно, но прие ми той облога,
но някак посмутен примигна, втурна се в нощта.
За мене всяка битка с него чувствах като дрога,
която ме завръща в светлината на света.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf