|
|
|
|
|
|
Нокът от прегръдки
Нокът от прегръдки
Фрагмент от стихотворението е вдъхновен
от фрагмент на сценария по пиесата „Камината„
Изчаках най-свирепата виелица,
за да напусна кротката си кожа.
Навън земята беше от коравите.
Но раните по нея бяха пресни.
На тези рани тъкмо те нарекох,
преди да си зараснала във белег.
Вървенето по белег води никъде.
Едно безводно лутане на сляпо,
в което вярата е вече паметник.
Вървя по раните ти в бурята.
Снегът навява като празна мисъл
и сбръчква негативите в очите ми.
Но нямам страх,че мраморното бяло
ще освети до пепел твоя образ.
Не са лица или костюми миговете.
И само ролите им избледняват.
Сърцата им се пазят същите,
каквито са туптяли някога.
Снежинките са като телефони.
Сигналът им не жили за затваряне-
дори и да е ням гласът отсреща.
Мълчанието в тези телефони
е бягството от думите за сбогом.
Мълчиш се, за да можеш да останеш.
Говориш ли в слушалката на времето,
ще бъдеш оцеляване на ехото си.
Отминалото пука тъпанчета,
докато се опитва да ги храни.
Аз искам да те слушам.
Да те чувам.
Да те обичам искам.
Не да оцеляваш.
Виелиците всъщност са пътеки,
които се вървят против забравяне.
Избрах следите ни да бъдат трудни,
за да ги помним след мълчанието-
Убиващи на стъпките. Но верни.
От гладкото се става на обувка.
Обувката е загуба на стъпки.
А ние с теб от проклетия в глътките
ще станем нокът. Нокът от прегръдки.
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: machkar
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2009-12-28
прочитания: 99
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Произведения: 80453
Потребители: 8880
Автори: 2716
Коментари: 135668
Съобщения: 158405
Лексикони: 3274
SMS-и: 738
Снимки: 8299
|
|
|
|
|
|
|
|
|
