|
|
|
|
|
|
Неуморни удавници
Не ме вини, че адски се обърках
кога е нощ и всъщност, съмва ли,
че така и не успях да се завърна
по стъпките на всички пътници,
че изплетох и въже от самотата,
приличащо на русокоса плитка.
И сутрин хапвам тайно с вятъра,
а той не пита за червени изгреви.
Не пита и защо така си тръгнах.
Стъпките ми казаха достатъчно.
Но толкова е сухо, че преглъщам
единствено студеното приятелство,
което си остана помежду ни -
като река, изтичаща през дланите
на нас - неуморимите удавници,
обичащи да се забравят в залеза.
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: lips_of_angel
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2010-02-27
прочитания: 40
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Произведения: 80453
Потребители: 8880
Автори: 2716
Коментари: 135668
Съобщения: 158405
Лексикони: 3274
SMS-и: 738
Снимки: 8299
|
|
|
|
|
|
|
|
|
