Ти се връщаш любов, все така не разбрала, или просто изгубила път, като птица в нощта, без посока летяла, ти се връщаш любов, пак... напук. И си толкова свежа, с тези буйни коси, разпиляла звезди във очите, с млада гръд, с много светли мечти, като прилив отмиваш сълзите. Ти се връщаш любов, цяла вечност... до днес, извървяла си всички сезони, и дори да си тръгнеш без вест, знай ще тръгна след теб да те гоня. Ти си знаеш любов, колко странни сме хората, крием обич във грозните белези, и сами, изнасилили нощите, стенем тихо в самотните сънища. Ти се връщаш любов все по-истинска.
