|
|
|
|
|
|
Небе от спомени
Спомени-облаци, в съзнание-небе се реят.
Едните черни и тежки, дъждовни, други бели
и пухкави, слънчеви, назад във времето ме
нoсят.
С носталгия и радост ги прегръщам, живота
ми е цял роман. С радост и тъга облечени,
облаци-спомени, обгръщат ме като плюшен
юрган.
Красиво е назад да се върнеш. Да почувстваш,
щастието на отминал миг, летежа в небето от
любов и мечти заслепен, но и в горчилката се
вгледай, там ще намериш съвет.
И бурите-грешки и слънцето-щастие от тях
черпя сили, че утре с побелели коси от старост,
назад в стихията ще погледна и с усмивка и тъга
ще си кажа, че животът е дъга пъстроцветна.
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: vanesy
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-05-29
прочитания: 213
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Произведения: 73005
Потребители: 8487
Автори: 2596
Коментари: 110469
Съобщения: 136415
Лексикони: 3119
SMS-и: 733
Снимки: 7926
|
|
|
|
|
|
|
|
|
