Навярно...

Навярно спиш, загърнат със меко
одеало, от покълнали мечти.
Навярно сънуваш пак сън отдалеко
дошъл, над тебе да заблести.

Навярно, пак те стряскат среднощни
въпроси, дошли от много страни.
Навярно очакваш в сърцето си още
лунен вятър във теб да кънти.

Навярно уморено отхвърляш дните
на твоя така забързан календар.
Навярно те спъват удара на злите
бури, от живота поднесени в дар.

Навярно... навярно нямаш нужда
някой да мисли понякога за теб...
Навярно... навярно бях ти чужда
до онзи миг последен... преди век...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf