Навярно спиш, загърнат със мекоодеало, от покълнали мечти.Навярно сънуваш пак сън отдалекодошъл, над тебе да заблести.Навярно, пак те стряскат среднощнивъпроси, дошли от много страни.Навярно очакваш в сърцето си ощелунен вятър във теб да кънти.Навярно уморено отхвърляш днитена твоя така забързан календар.Навярно те спъват удара на злитебури, от живота поднесени в дар.Навярно... навярно нямаш нужданякой да мисли понякога за теб...Навярно... навярно бях ти чужда до онзи миг последен... преди век...
