Заваля тихо, есенно.
Онемяха щурците.
Сънят тази нощ
за мен е измислица.
В тежки мисли препъва се
и не носи покой.
Аз протягам ръце
и рисувам звезди...
нека мислено светят.
Кротко навън си вали
и е малко тъжно небето.
Извървя се и лятото,
но е живо във спомени,
за брега и морето,
за чайки и гларуси,
за жаркото слънце...
Заваля и... е есенно.
