|
|
|
|
|
|
Морето ще изглежда ненапълнено
Ако те намеря някога, на топло ще те скрия,
тъй както небето скрива своето парче луна.
Последната – преминала през мен стихия,
с която в непокорството си аз да съм добра.
Ще съм готова, да сляза до самото дъно,
което ще е само две безкрайно чакащи очи.
Пред тях морето ще изглежда ненапълнено.
(Дано да може стълбата до теб да издържи).
Погледнеш ли ме, ти ще можеш да познаеш
момичето с най-дългите и вятърни коси,
Успееш ли, единствено пред теб ще се покая,
а ти за всяка минала любов ще ми простиш.
За всичко, което аз и дадох, а пък тя си взе.
(Не бой се, имам още много за раздаване.)
Не е възможно да съм с половин сърце,
когато винаги избирам повод за оставане.
Ако те намеря някога, на топло ще те скрия,
във оня кът – отдавна пазен все за тебе.
От тишината му, Любов, ти само да отпиеш,
ще ме обикнеш заплакала един път с мене.
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: Anita765
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2009-07-02
прочитания: 177
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 18 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Произведения: 72954
Потребители: 8486
Автори: 2596
Коментари: 110394
Съобщения: 134536
Лексикони: 3118
SMS-и: 733
Снимки: 7926
|
|
|
|
|
|
|
|
|
