|
|
|
|
|
|
МЕСИЯ
От хората си тръгна неразбран,
затворен в пещерата на мечтите,
навътре в себе си дълбоко взрян,
от болката останали следите.
Бразди дълбоки, непонятна злъч,
душата ти раздрана на парчета,
смирено гледаш, вече няма път,
дори не е останала пътека.
Опита се да промениш света,
надежда да посееш, сред злините,
с добро не бе приет, по тез места,
лъжемесии ти избодоха очите.
От хората си тръгна неразбран,
човешкото запазил, мисли скрити,
присъда страшна “да си вечно сам”,
днес търсят те, но няма ги следите.
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: Divak
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2010-02-08
прочитания: 185
точки: 75 ( виж далите точки )
коментари: 15 ( виж коментарите )
препоръчано от: 50 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Произведения: 73141
Потребители: 8494
Автори: 2602
Коментари: 110845
Съобщения: 123109
Лексикони: 3125
SMS-и: 733
Снимки: 7926
|
|
|
|
|
|
|
|
|
