|
|
|
|
|
|
Kучка
Спеше с всеки, но не за фасон и пари,
нещо друго влечеше по пътя сърцето,
обвиниха я в блудство, поквара дори,
не разбраха, че обич раздаваше с шепи
и обиди летяха от всички страни,
безпощадните лелки я сочеха с пръсти,
и проклинаха: Кучка, дано я боли,
и дано се удави в чаршафите мръсни...
Но тя нямаше в себе си жажда за гняв,
бе приела съдбата на скитница леко,
подаряваше ласки със нежност и прав
бе за нея във своето търсене всеки...
И пристигаха хората с таен стремеж
да намерят наслада във нейната стая,
но намираха обич и малко копнеж
и душите им сякаш докосваха рая...
А тя плачеше нощем, докато те спят,
но дори не разбраха, че тя ги спасява
със молитва да вдишат преди да умрат
от живота... а после сами да се дават.
И след утрото пак я оставят сама,
но тя никой не чака, а само изпраща,
за промяната в нечия болна душа
всеки изгрев богато с лъчи се отплаща.
Ала нея дали някой ден ще спасят -
най-жестоката болест отдавна я мъчи
и отнема по капка от пълния съд
Самотата, нашепваща в тъмното: "Кучка..."
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: bluedesi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2010-02-08
прочитания: 70
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Произведения: 73265
Потребители: 8499
Автори: 2605
Коментари: 111126
Съобщения: 127645
Лексикони: 3121
SMS-и: 733
Снимки: 7945
|
|
|
|
|
|
|
|
|
