Когато утре не се случи...

Когато утре не се случи
и не дочакам сутринта,
ще съжалявам, че не се научих
да прощавам и да не греша.
За пропуснатите мигове и срещи,
за недоизречените думи и дела,
които завещах на твойте плещи
когато се опитвах да летя...
За грешките ми волни и неволни,
за раните по твоята душа.
И за надеждите ми болни,
с които не успях да полетя.
Когато утре не се случи
и аз потъна в тъмнина...
Прости ми, че не се научих
да те ценя за любовта.
За топлината, добротата
И сигурните, здрави рамена.
Какво по-важно на земята
да си обичана жена?
Когато утре не се случи
и не дочакам сутринта,
от тези думи ще научиш,
че те обичам даже след смъртта...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf