Понякога съм плакала за теб. Когато нощите ми са били полярни. Стояла съм дори на колене и съм очаквала... любов ли? Подаяние! Понякога съм вярвала в това, че си човек. И можеш да обичаш. Каква наивница, за Бога, съм била! Но днес не съм. Днес съм различна. Днес се усмихвам както никой друг. Целувам те наум и си отивам. Не трепва в тишината нито звук. И аз се чувствам дяволски красива. Минавам покрай тебе. Ти мълчиш. Но тишината ти е грапаво-неловка. Разбива се във моите очи, а те са кротки. Уж са кротки. И отминавам. И вървя напред. След мене правиш плаха, колеблива крачка. А аз се моля, моля се да спреш.
Не искам да ме виждаш, че те плача.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! -------------------------------------------------------------------------------------------------------------
