|
|
|
|
|
|
Кажи ми
Едно момиче срещу луната негодува.
Сбрала много ярост, болка и сълзи.
Едно момиче с луната вече не лудува.
Тъжна е, сърцето от болка чак кърви.
Защо пак си тъжно, мое Нежно Цвете,
какво сърцето ти толкова смути?
Нали луната приятелка ти беше
и там чакаше да видиш моите очи?
В какво виниш красивата старица,
защо редиш тежки думи в тъжен час?
Та в небето тя е царствена кралица,
когато в нея видя усмивката ти аз.
Ела при мен, Принцесо моя, тъжна
и прости сега на невинната луна.
Кажи, какво сърцето ти прекърши.
Кажи ми, в какво е нейната вина.
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: mira
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2009-07-03
прочитания: 169
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Произведения: 73136
Потребители: 8494
Автори: 2602
Коментари: 110837
Съобщения: 122870
Лексикони: 3125
SMS-и: 733
Снимки: 7926
|
|
|
|
|
|
|
|
|
