Преди да падне тишината и да затрупа твоя път, а мисли с цветове на лято в съня ти тихо зажужат, изтупай старите си грижи, една усмивка си налей и я разбъркай с щипка свежест, а после в рими я възпей. Излез на въздух.Потанцувай. Замеряй скуката със сняг. Сърца от лед си нарисувай. Стегни мечтите си във впряг и полети като снежинка над побелялата земя. Какво и трябва на душата - екстремна писта и... крила...
