(в памет на едно цвете,което престана да цъфтив земята на смутените души)
Тъй крехък е цветът на розата,едва разпукнал призори.Все още не познал угрозатаот огнен дъх да прегори.
Тъй чисти леят се ухания,родени от красив копнеж,и непревърнати в риданиянад тънка догоряла свещ.
Тъй неподвластни са сезонитенад дивната й красота,когато краски неизроненине са изсъхнали в пръстта.
Тъй крехък е цветът във алено -молитва, вдишвана в мечти.Красиво цвете, непрежалено -блести в Небето! И цъфти!
(От "Тленен остатък")