Един чудак в средата на площада отворил е сергия за мечти. Край нея всяка сутрин тихо сяда късмет на хората да подари. В изложените купчини от книги събран във точка е един живот. Ако до нечие сърце достигнат, това ще е страхотен оборот. А хората минаващи са с маски, или са просто с каменни лица. Не ги вълнуват разпродажби частни на някакви безстойностни неща. Та те си имат грижи и тревоги, преди нощта последна на Сократ. И бързайки, безстрастно промърморват: "Не трогваш никой с книгите си, брат!" И само някой заблуден читател, открил отдавна търсения Кант, прошепва му: "Благодаря, приятел! Да ме нахраниш с дух ще дойда пак." Една искра в очите е причина чудакът стар и утре да е тук. Мечти не се продават в магазина. Търсете при чудака, не при друг!
