Понякога ми се приисква да съм жерав... или фламинго, да съм оранжева и розова с мека гальовна перушина. Да съм летяща птица...! От размаха да причиствам! Със сърцето светкавица да паля...! Но... искам и да съм чакал... вълчица - сива,тъмносива! Да вия, да прегризвам да чувам как оковата се срива. По лапите студа да ме изстива, прозрачна да трептя в коварна двупосочност. И от водовъртежа през пашкула да пониквам над театрални маски от бозови човеци...! Не мога да съм нискостеблена, превита, крехка, тиха... Ще разлайвам!Нека! Какво кат лаят и под стъпките ми се прикриват изгубили лицата си в себичност!? Понякога ми се приисква да съм истинска!
